Свалят маркировката от жълтите павета с чук
Маркировката, положена върху жълтите павета в центъра на София, се смъкват с чук, съобщи БТВ.
Работниците търтят, че различен метод няма. „ Те не удрят върху паветата, а тук – върху боята. С какво да я махнем? Кажете? “, споделя един от чиновниците, нает от компания „ Трейс груп “. Маркировката се сваляла „ люспа по люспа ”, тъй като пешеходната пътека трябвало да бъде преместена.
От общината чакат отговор от компанията „ Трейс груп “, която е ангажирана с ремонта.
Припомняме, че чиновници още веднъж на същата компания преди време бяха хванати да удрят върху жълтите павета до момента в който ги пренареждаха.
„ Желателно е паветата да не бъдат удряни от горната страна. Все отново това са павета на повече от 100 години. Един век върху тях са минавали стотици хиляди коли, тежка техника, гергьовденският танк ги натиска всяка година, тъй че те са на една към този момент нежна възраст и би трябвало да се заобикалят мощни удари. Това са павета на повече от век, това е керамика, която никой не си е представял, че ще има такова всекидневно натоварване “, разяснява доцент Тодор Чобанов през лятото на 2023 година
Жълтите павета са културна полезност
Жълтите павета в София бяха оповестени за културно завещание с единомислещо решение на Столичния общински съвет през 2013 година Тогава в уеб страницата на Столична община беше посочено, че „ от 105 години жълтите павета застилат стародавния софийски център, както и тръгващите от него улици в разнообразни направления “.
Те се класифицират като културна полезност по смисъла на Закона за културното завещание. Тогава от общината даже дадоха обещание, че „ паветата ще бъдат снимани и разказани, като при последващи поправки те ще се възобновени в същия тип “.
Откъде идват и за какво са толкоз скъпи?
Жълтите павета са паважна настилка от керамични блокове. Според легендата те са подарък за сватбата на цар Фердинанд, а съгласно обстоятелствата са импорт от Австро-Унгария по самодейност на тогавашния кмет на София – Мартин Тодоров.
През 1907 година 28 400 кв/м, са застлани с жълт паваж, а през 1908 година – 30 902,46 кв/м или общо 59 302,46 кв/м.
Периодът, през който централните софийски улици се покриват с жълти павета (1907-1908 г.), съответствува с появяването на емблематичните за София здания – Народния спектакъл (1906 г.), Военния клуб (1907 г.), Халите (1911 г.), Централна баня (1913 г.), храмът „ Александър Невски “ (1904-1912 г.).
Докато историята на постройките е добре известна, тази на паветата е много мъглива и спорна. Повечето източници са съгласни, че жълтите блокчета са излети в Будапеща, направени от стрит и изпечен варовик, наименуван мергел, само че формален консенсус за повода те да се появят в София няма.
Популярната версия за сватбения подарък се оказва не доста надеждна – открила се е по-скоро поради сантименталната си прелест и с помощта на безкрайни повторения.
Според уеб страницата на Столичната община „ полагането на керамичните павета не е прочувствен подарък по случай сватбата на княз Фердинанд с Мария Луиза, която по това време (1907 г.) към този момент не е сред живите “. Проста историческа информация демонстрира, че няма по какъв начин паветата да са подарък и за втората женитба на Фердинанд I – когато той се дами за принцеса Елеонора декор Ройс-Кьостриц през 1908 година, софийските улици към този момент са покрити с тях.
